Лимонови френски макарони

Здравейте, приятели.

   След доста дълга пауза отново реших да приготвя от любимите ми френски макарони. Имах останали белтъци от приготвянето на яйчен крем наскоро и трябваше да ги оползотворя. Пък и моите мъже обичат макарони също толкова много, така че в събота вечерта се заех да ги правя.

    Ето и съставките:

90 гр. белтъци

40 гр. кристална захар

200 гр. пудра захар

110 гр. бадемово брашно

щипка сол

            жълта сладкарска гел боя

    Пригответе си всички съставки предварително. Трябва да са премерени с кухненска везна изключително точно. Иначе със сигурност макароните няма да ви се получат.

    Белтъците задължително трябва да са престояли отделени от жълтъците минимум 2 дни в хладилник в затворен съд (при отварянето да се внимава да не попадне от кондензираната по капака влага в тях). Може да се покрият с фолио за свежо съхранение, но с пробити дупки вместо капак. Задължително е да се извадят от хладилника поне 2 часа предварително, за да се темперират.

    Аз винаги използвам домашно приготвено бадемово брашно. Така съм сигурна колко фино е смляно и какво точно има в него. Купувам филирани бадеми и ги смилам много фино в робота. Хубаво и при смилането им накрая да се добави и пудрата захар, за да се избегне избиването на маслото от ядките.
   Друга задължителна стъпка е да се пресее 3 пъти през сито, за да се отстранят едрите частици.

   Ако се използват по отделно, то пудрата захар трябва да се пресее 1 път самостоятелно и после още 1 път заедно с брашното.

    Стъпките са следните:

1. Белтъците се разбиват до образуване на пяна на ниска степен на миксера и чак след това се добавя солта и постепенно захарта като скоростта се увеличава на средна. След усвояването на захарта степента се увеличава на максимум и се бърка до образуването на стегната и лъскава смес (около 4 мин) или до твърди вурхове – когато се извадят бъркалките от сместа, върхът на белтъка трябва да стърчи напред; за проверка може да се обърне купата наопаки и ако сместа не помръдва значи е готова.
2. Боята се добавя след като белтъците са напълно готови, непосредствено преди добавянето на сухата смес. Разбърква се за не повече от 15 секунди на ниска скорост докато се оцвети равномерно.
3. Сухата смес (брашното и пудрата захар) се добавят към белтъците на 3 части като се бърка с шпатула по метода „folding” – сместа се загребва, обира се от стените и се прехлупва през средата. Броят се между 35 и 40 такива разбърквания до готовността на тестото. Може да се провери като се капне малко от него в чиния и се види дали връхчето се слива с капката за 5-6 секунди. Освен това тестото трябва да се стича бавно и плавно от шпатулата.
4. Тестото се изсипва в пош с кръгъл накрайник и се шприцова върху тава с дебело дъно, застлана с разграфена хартия за печене. (Да, за по-добри резултати трябват и специални сладкарски принадлежности – установено е от личен опит.)
5. След като са шприцовани макароните, тавата се удря отдолу с длан или се удря няколко пъти върху плота, за да излезнат на повърхността мехурчетата въздух от тестото.
6. Важен елемент за гладките и плоски макарони е преди печене да се оставят да изсъхнат на стайна температура (между 30 мин и 1 час в зависимост от влажността на въздуха). От време на време се проверяват с леко минаване по повърхността им с пръст – не трябва да лепнат на допир.
7. Пекат се в предварително загрята фурна на 130 градуса за 14-15 мин при леко открехната врата (най-добре да затиснете дървена лъжица с нея).

    След като се изпекат се оставят за няколко минути както са в тавата, отлепят се и се оставят да доизстинат върху решетка.

Това са готовите сладки (черупки) преди слепването.

    Тъй като използвах жълта боя за слаките, исках крема, с който ще ги слепя, да е с лимонов аромат. Затова направих крем с Филаделфия и лимон. Рецептата е адаптирана от тази на Ирина Купенска. Този крем не е много сладък и балансира твърде сладкия вкус на макароните. Приготвя се като към 1 опаковка крема сирене се добавят 3-4 с.л. пудра захар, малко настъргана лимонова кора и няколко капки лимонова есенция. По желание може да се оцвети със същата жълта боя, но аз предпочитам коричките да се забелязват в крема.

    След като се слепят по 2 с крема се оставят да престоят така за 24 часа в плътно затворен съд в хладилник.

    Трайността им е 4-5 дни, но обикновено не остават толкова много. ;)

    Рецептата не е от най-лесните, но това не означава че трябва да се отказвате. Струват си усилията. Невероятно вкусни са.

    Да ви е сладко.

Към първата публикация

Дървена къщичка за играчки

   Здравейте.

   Днес реших да публикувам снимки на дървената къщичка, която направих за детската стая на малкия. Отне ми доста време, но вложените усилия си струваха. Получи се доста добре и на Дани много му хареса. Закачихме я на стената и от тогава няма ден без да е взел от нея някоя играчка.

   Всъщност този „нещодържач“ (така го наричахме) има голяма история. С татко го сглобихме още когато бях ученичка. Тогава решихме да го запазим в естествения цвят на дървото както и изглеждаше до скоро:

   Но за да бъде в тон с цветовете на стаята на Дани трябваше да я освежа и боядисам. Освен това отдавна имах идея да пробвам ефекта на distress върху мебел или друга дървена вещ. Много харесвам този стил обзавеждане, който напомня за спомени и внася много уют. И така „нещодържача“ беше идеялен за целта.

   Бързо се снабдих с бяла и сива акрилна боя, едра шкурка, сух сапун, четка за рисуване и няколко пакетчета черен чай. Тъй като проучих няколко варианта за състаряване на дървени повърхности, този ми се стори най-лесен.

   Първо направих една чаша много силен черен чай. В 250 мл вряла вода сложих 3 пакетчета. С течността намазах обилно дървото, за да промени цвета си и да навлезе добре между дървените влакна. Водата не позволява на боята да попие много навътре в порите на дървото. Може би ако използвах другия метод с накисната телена гъба в оцет щеше да ми спести полагането на сива боя, но ще пробвам и ще опиша този вариант друг път.

   Нанесох отгоре един слой сивата акрилна боя. Нарочно не съм се старала да е равномерно и навсякъде. След като изсъхна напълно със сапуна направих груби черти по повърхносттта. Така на местата където има сапун няма да се задържи следващия слой боя и ще падне по-лесно с шкурката. Отгоре сложих 2 слоя бяла боя като отново не се старах да я нанасям гладко и плътно. Оставих да съхне ден-два.

   Дойде ред на фината работа. С шкурката започнах да отнемам от боята малко по малко докато се показа сивият слой и самото дърво отдолу. Наблегнах на ръбовете и ъглите повече. Съвсем в произволни посоки обелих на места боята, на други места я запазих. Реших да не слагам нищо повече като завършек тъй като исках да запазя матовия и напукан вид, който се получи.

   За покрива използвах дървени клечки, които залепих с лепило за дърво и боядисах в керемидено.

  

   Винтидж ефектът се получи почти както си го представях. Със сигурност това става любимата ми техника за състаряване на вещи от дръво. Дано и на вас ви е харесало и ви е било полезно.

    До скоро хрумване.

Към първата публикация

Пай с червени плодове за Св. Валентин

Здравейте.

   Дано да сте прекарали в приятна компания един весел и романтичен празник, независимо какво сте празнували – Св. Валентин или Трифон Зарезан. И нека не забравяме, че любовта и вниманието един към друг трябва да засвидетелстваме не само на празници като тези. Именно тогава е най-сладко и мило. Дано не само аз мога да се похваля с подобно отношение от половинката си.

    По този повод споделям с вас своята сладка изненада към любимия:

Малиново-ягодов пай със сърца

За тестото ще ви трябват:
300 гр. бяло брашно
50 гр. бадемово брашно
225 гр. студено масло, нарязано на кубчета
1 яйце
5 с.л. пудра захар или 150 гр.
ванилов екстракт
щипка сол

За плънката:
около 900 гр. замразени ягоди и малини (разбира се по-добре е да използвате пресни плодове, но за съжаление по това време на годината трудно се намират)
7-8 с.л. захар
1-2 ч.л. лимонов сок
20 мл. калвадос
3 с.л. царевично нишесте

   За приготвянето на пай първо си приготвям тестото тъй като то трябва да почине около 30-40 мин в хладилник преди да се използва. Най-бързо и лесно става в блендера. Така се избягва месенето с ръце и загряването на тестото от топлината им. Изсипете пресятото брашно, солта, пудрата захар и бадемовото брашно в купата от робота. Разбъркайте за кратко. Добавете маслото и пуснете робота докато сместа стане на трохи. Тогава се добавя яйцето и ванилията и отново се разбърква докато се размеси хубаво. Полученото ронливо тесто се изсипва върху парче фолио за свежо съхранение и се оформя на топка. Опакова се хубаво с фолиото и се прибира в хладилника.

 

    През това време приготвям плънката. В тенджера с дебело дъно изсипете плодовете, захарта, калвадоса и лимоновия сок. След като плодовете омекнат и захарта се разтвори се добавя нишестето, размито в малко вода. Трябва пълнежът да е започнал да се вари преди това. Оставя се на слаб огън за няколко минути, за да се сгъсти. През цялото време не спираме да бъркаме. Дръпваме от котлона и оставяме да се охлади напълно.

   За пая използвам тефлонова тавичка с къдрав ръб. 2/3-ти от тестото се разточва върху набрашнен плот до дебелина около 5 мм. Формата се застила с тестото и се набожда навсякъде с вилица, за да не се надигне при печенето. Оформя се хубав ръб и ако е необходимо се добавя още тесто. От останалата 1/3-та част от тестото се изрязват с резец сърца.

    Върху основата се изсипва плънката и отгоре се подреждат сърцата с острата част към центъра на тавата, започвайки от периферията. За слепване на сърцата и глазиране се намазват с разбит жълтък. Пая се пече в предварително загрята фурна на 180 градуса около 30-35 мин или до златисто.

   Сервира се докато е още топъл, гарниран с топка ванилов сладолед. Е ние не стигнахме до сладоледа. Пая свърши за отрицателно време. Наистина е много хубав и така.

   Дано ви е харесал и показал, че не е трудно да изненадаш половинката с нещо романтично, било то и без повод.

   Приятно готвене.

Към първата публикация

Chalkboard/Черна дъска

Здравейте.

След като се престраших най-накрая да започна да пиша, ето че и първата ми публикация вече е факт. Първо искам да благодаря на всички вас, които се отбихте в блога ми и отделихте от времето си за мен и моите произведения.

Тъй като скоро предстои един много популярен празник – Свети Валентин, свързана с него е и първата ми тема. По принцип не съм чуждопоклонник, но използвам всеки възможен повод да реализирам някоя нова идея за home декорация, картичка, подарък, сладкиш или каквото и да било друго, изискващо майсторене. По тази причина споделям с вас моят последен проект – малка черна дъска за бележки.

Не можах да заснема стъпките по направата й, но все още прохождам в блогърството и се надявам да ми простите. Ще ви разкажа с няколко думи за материалите и начина на изработването й.

Идеята за тази дъска се роди, когато видях един стар дървен поднос или по-скоро плато в кухнята на майка ми. Помня го още от детството ми, когато тя сервираше нарязания хляб върху него. Разбира се това се е случвало преди повече от 15 години, след което подносът е стоял дълбоко в шкафа достатъчно докато не му дойде времето да го съживя и да го превърна в това:

Надявам се крайният резултат да ви харесва.

А ето и материалите, с които работих:

безир с цвят Орех, дунапренова гъба, фина шкурка,
широка синтетична четка за рисуване, боя за черна дъска,
парче канап, пистолет със силикон.

• Първо почистих с влажен парцал и двете страни на подноса. След това минах лицевата страна с шкурката, за да освежа малко дървото и да го почистя от нараняванията и стърчащите ръбове. След това отново избърсах с парцалчето.
• С помощта на гъбата нанесох безира върху рамката, като внимавах да не достигна вътрешната част, която ще боядисвам с черната боя. Нанесох 2 последователни слоя, като оставих да съхне за една нощ между тях.
• Пристъпих към нанасянето на черната боя. С помощта на четката нанесох плътен слой от боята, следвайки една и съща посока (по дължина на подноса). Оставих да изсъхне за една нощ, след което нанесох втори слой боя, но в перпендикулярна посока на първия. Това е необходимо, за да се запълнят равномерно всички възможни празнини между пластовете и да се получи гладък и плътен слой след изсъхване.
• Финалното допълнение е залепеното с малко разтопен силикон парче канап, което служи за завързване на тебешир към дъската.
  
  
  Посланието, което написах, е вдъхновено от празника на 14 февруари, но тъй като не исках да звучи твърде сладникаво и клиширано (все пак ще го закача в кухнята) ми хрумна тази игра на думи. И под целувка нямам предвид познатите сладки от белтъци и захар.
  
  
  Слънчев ден.