вторник, 27 декември 2016 г.

Коледна еуфория

   Весела Коледа!

   За мен това е най-хубавото време от годината и винаги го очаквам с нетърпение. Дори подготовката за този празник месец предварително ми доставя огромно удоволствие. И докато още не ме е пуснало това настроение реших да публикувам моите последни коледни творения.
Разбира се на почит са сладкишите, но съм се постарала да зарадвам и не толкова големите любители на сладкото с други изненади.



   С помощта на моето джудженце вкъщи направихме коледни картички за близките. И двамата ужасно се забавлявахме, макар че нацапахме къде какво имаше.
   Не можах да снимам процеса по изработката им по обясними причини. Всичко трябваше да стане доста бързо, защото акрилните бои съхнат за секунди, а и ако изпусна намазарното краче от поглед не е ясно къде ще се отпечати.
















  Днес няма да публикувам рецепти, а само снимков материал, защото едва ли на някой освен мен му се нощува в кухнята на този светъл празник.

Елхички със зелен чай Матча и кралска глазура





Шоколадови мъфини с череши и глазура с маскарпоне




Във вътрешността на всеки мъфин има по една цяла коктейлна череша.
P.S. Ако някой прояви интерес към рецептите винаги съм на разположение.

   Дано сте прекарали едни спокойни и уютни празници в приятната компания на любимите ви хора.

   До нови срещи и през новата година.



понеделник, 28 ноември 2016 г.

Шоколадов тарт със солен карамел



    Здравейте.

    От доста време се каня да публикувам моя последен сладкарски разкош и най-накрая му дойде реда. Днес ще ви покажа резултата от експеримента, който направих с комбинацията от шоколад, карамел и … сол.


    Комбинацията не е нестандартна, но очаквах вкусът да е горчиво-сладък, а се оказа доста добре балансиран и в същото време много наситен.

    Ето и рецептата.

Шоколадов тарт със солен карамел

за маслената основа:
1 и ¼ ч.ч. брашно
250 гр. студено масло, нарязано на малки кубчета
1 и ½ с.л. захар
1 жълтък
щедра щипка сол
2-3 с.л. ледено студена вода

за шоколадовия ганаш:
320 мл течна животинска сметана
300 гр. натурален шоколад (нарязан на ситно)

за карамеления сос:
1 ч.ч. захар
200 гр. масло
½ ч.ч. течна сметана на стайна температура
1/2 ч.л. сол (аз използвам солни люспи от натурална морска сол от Малдон)





















    За приготвяне на такова тесто вече съм писала в предишни свои постове, така че ще ви разкажа  набързо как се прави: смесват се сухите съставки в купа, след това се добавя маслото и се намачква с вилица докато сместа стане на трохи (ако е необходимо си помогнете с ръце); добавя се яйцето и отново се омесва за кратко и накрая водата лъжица по лъжица, докато се оформи топка тесто. Увива се в прозрачно фолио и се прибира в хладилника за 30-40 мин.
    За шоколадовия ганаш се постъпва по следния начин: сметаната се загрява в касерола до кипване; оставя се за минута да се охлади и се изсипва при шоколада; изчаква се 1 минута да се разтопи и се разбърква енергично. Оставя се настрана докато се охлади, но да остане все още течен.
    През това време тестото за основата се разточва върху набрашнен плот до дебелина 3-4 мм и се поставя върху дъното и стените на форма за тарт. Надупчва се с вилица, отгоре се застила с хартия за печене и се затиска с тежест. Пече се в предварително загрята на 170 ֯ С фурна за 20-25 мин. Оставя се да изстине напълно преди изливането на ганаша.
    След като шоколадовия ганаш се излее върху основата се прибира в хладилник за 1 ч.
    През това време се приготвя соления карамел. За целта сложете захарта в тефлонов тиган и гответе на слаб огън докато образува мехурчета и се разтопи. След това добавете маслото на части и разбърквайте докато се разтопи напълно и се смеси със захарта. След като карамелът е напълно готов изсипете предварително загрятата сметана в тигана и разбъркайте. Гответе 5-10 мин или докато се сгъсти. Дръпнете от огъня и тогава добавете солта.
    Оставете соса да изстине 15-20 мин и залейте тарта с него. Върнете го обратно в хладилника за още 2 ч.

    Преди сервиране поръсете сладкиша с малко от солните люспи и му се насладете.


P.S. Ето и малко инфо за тази фина сол: http://meatperfection.net/

Към първата публикация 

неделя, 18 септември 2016 г.

Бебешки албум за снимки

Хей, здравейте.

    Трябва да призная, че не предполагах какъв ангажимент е поддържането на собствен блог. Хубавото в крайна сметка е, че ме стимулира да завършвам по-бързо започнатите проекти и да се старая да бъда по-дисциплинирана към задачите, които сама си поставям.

    В тази публикация ще наблегна на снимковия материал, тъй като това което направих по-лесно се показва не с думи, а с нагледни материали. А именно бебешки фото албум.


    Купих от едно фото готово албумче за снимки. Хареса ми, защото е от онези ретро албуми, в които снимките не се слагат в прозрачни целофанени джобчета, а се лепят върху картонени листове, разделени с паус между тях. Но корицата ми се стори малко празна и скучна, и реших да я раздвижа малко.

Това са материалите, които намерих (някои от тях отпаднаха в последствие).

 Смятам да го напълня със снимки на Дани след прохождането му, така че повторих отпечатаните стъпки с оригинални отпечатъци с бяла акрилна боя от малките му крачета.

Избрах си шрифт, отпечатах буквите на принтер в желания размер и ги изрязах.

Ето ги готовите шаблони.

Наложих ги върху четири различни по шарка картона, които предварително подбрах според цвета на албума.


Тъй като буквите са големи ги подлепих с монтажни лепенки на няколко места, за да не увиснат във въздуха след като ги сложа.

Получи се много лек 3D ефект. Естествената сянка, която хвърлят буквите беше търсен резултат.


Средата на корицата по височина я маркирах с молив, за да знам къде да залепя текстилната лента. С двойно залепваща лепенка подлепих с двойно прегъване панделката от вътрешната страна и на двете корици. Това се прави с две еднакво дълги парчета, за да могже да се върже панделка, когато албумът се затвори.
От бял картон се изрязва квадратно парче с по-голяма страна от ширината на панделката и се залепя върху подгънатата част, за да я скрие и да й даде допълнителна здравина.

    Ето какво се получи. Готовото албумче, което купих, вече е персонализирано. Мисля, че стана много сладко и цветно. Надявам се да ви е харесало и на вас, и да съм дала на някого идея за подарък или освежаване на някое скучно семейно албумче.

Към първата публикация 

неделя, 17 юли 2016 г.

Брауни с орехи

Здравейте.

Отново ми дойде музата за сладкарска поезия и реших да ви покажа моя най-любим сладкиш. Той е много шоколадов, лесен за приготвяне и подходящ за много интерпретации. Освен това може да се използва и като основа за торта или във вид на мъфини. Това е:


Брауни с орехи

За него ви трябват 100 гр. натурален шоколад с висок процент какао, 1/2 ч.ч. кафява захар мусковадо, 1/2 ч.ч. обикновена кафява захар, 2 яйца, 3/4 ч.ч. брашно, 140 гр. меко масло, 1/2 ч.ч. неподсладено какао, 1 ч.л. ванилов екстракт, 1/2 ч.л. бакпулвер и щипка сол. Разбира се за тази рецепта ви трябват шепа счукани орехи и още толкова наситнени парченца шоколад.


 
С огромни благодарности на моята приятелка Дени за този елексир.





За приготвянето му си отделете една голяма купа и изсипете вътре всички сухи съставки без шоколада. Разбъркайте ги с тел за яйца. В малка огнеопорна купичка сложете шоколада, който предварително сте наситнили, и маслото. Разтопете го в микровълнова фурна за 1 мин на ниска степен, като разбъркате по средата на времето. Оставете леко да се охлади. Добавете към тази смес ваниковия екстракт. В друга купичка разбъркайте яйцата и заедно с другата течна смес изсипете при сухата. Всичко се разбърква с миксер за кратко до хомогенност. Добавят се ядките и шоколадовите парченца и се разбърква с шпатула.
Застелете правоъгълна тавичка 20х30 мм със сладкарска хартия и изсипете тестото. Заравнете го с шпатулата. Печете в предварително загрята фурна на 180° С не повече от 20 мин ако искате да остане влажен и сочен отвътре.
След като поизстине се нарязва на квадратни парчета и се изяжда за минути.


















 













Искам да вметна няколко думи за вариантите на този сладкиш. Ако искате да ви се получи по-лепкав и плътен  не слагайте бакпулвер. Ако пък не обичате орехи или не ви понасят може да ги замените с лешници или изобщо да не слагате ядки. Аз често правя шоколадов ганаш, с който заливам вече изстиналото брауни, защото на мен никога нищо не ми е достатъчно шоколадово.
За сервирането му страшно подхожда топка ванилов, ментов или сладолед страчатела, особено ако браунито е още топло.

Надявам се, че съм зарадвала хората, които чакаха тази рецепта с нетърпение.

Целувки и до скоро.
Д.

събота, 9 април 2016 г.

Торта „Дъга“

   Здравейте отново след доста дългата ми творческа почивка.

   Когато стартирах този блог се зарекох да пиша поне по веднъж седмично, но ангажиментите и времето сякаш все не ми стигат и напоследък не успявам да му отделя желаното внимание.

   Последният ми проект се въртеше около втория рожден ден на малкия. Партито беше с тема „Дъга“ и всичко от украсата до менюто кореспондираше с тази концепция. 


   Тъй като го отпразнувахме в семеен кръг реших да планирам и подготвя всичко сама. Менюто включваше торта „Дъга“, шоколадови къпкейкове „Дъги“ и още много други цветни елементи. Предлагам ви адаптирана от мен рецепта за тази торта, която е от прекрасния блог на Ирина Купенска http://sunshineskitchen.com/coconut-rainbow-cake/. Страхотна и ефектна торта, особено подходяща за детско парти.



Ето и съставките за нея.

Продукти за блатовете:

5 белтъка
220 гр. меко масло

240 мл кокосово мляко

120 мл прясно мляко

450 гр. захар

375 гр. брашно

4 ч.л. бакпулвер

щипка сол

семенцата на ½ ванилова шушулка

5 цвята сладкарска гел боя (червена, жълта, зелена, синя и лилава)


Продукти  за крема:

250 гр. меко масло

500 гр. маскарпоне

1 консерва подсладено кондензирано мляко

200 мл течна животинска сметана с над 30% масленост

80-100 гр. кокосови стърготини

   Подгответе си форма за торта с махащо дъно и 5 кръга хартия за печене. Намаслете леко хартията отгоре преди изсипването на тестото.
   В купата на миксера се разбива маслото до побеляване. Към него се прибавя маскарпонето и отново се разбърква до хомогенност. Постепенно се добавя и кондензираното мляко. В отделен съд се разбива сметаната до твърди върхове. Прибавя се към другата смес и се разбърква внимателно с шпатула. От този крем се отделя 1/3 за измазване на тортата. Към останалото количество се добавят кокосовите стърготини и се разбърква с шпатула. Прибира се в хладилник за 1 нощ.
   За блатовете маслото се разбива с миксер в купа до пухкавост. Добавя се захарта и се разбърква отново. При непрекъснато бъркане едно по едно се добавят белтъците. Накрая и ванилията. В друга купа се смесват сухите съставки. Добавят се на части към течната смес като се редува с кокосовото и кравето мляко до пълното им усвояване.
   С ел. везна се отмерват 5 равни части от тестото, които се оцветяват с различните бои. Изсипва се тестото за блата в тавата, заглажда се и се изпича в предварително загрята на 170° С за около 15-18 мин. Важно е страните на тавата да бъдат покрити с мокра хавлиена кърпа по време на печенето. Това гарантира равномерно надигане на блатовете, за да се получат еднакво дебели и плоски по цялата си повърхност. Това се повтаря за останалите 4 блата. Трябва да се внимава да не станат златисти блатовете, за да не изгубят от яркостта на цвета си. Оставят се да изстинат напълно преди сглобяването на тортата.
    Крема трябва да е изваден от хладилника поне 1 час преди използването му.
   При сглобяването на тортата най-отдолу се поставя лилавият блат. Намазва се с кокосовия крем и отгоре се поставя синият блат. Следва крем, зелен блат, крем, жълт блат, крем и накрая червен блат. Тортата се покрива и заглажда с другия крем (без кокос в него) като се обмазват и страните. Готовата торта се оставя да престои в хладилник за поне 6 ч. или 1 нощ.
   За украса използвах разноцветни захарни конфети, които поръсих непосредствено преди сервиране.

вторник, 8 март 2016 г.

Indian tepee/Индианска палатка за детска стая



   Здравейте.

   Тъй като вече ме завладя треската по планирането на втория рожден ден на малкия, сериозно се заех с реализирането на една отдавнашна идея  – да му направя кът за игра, където да може да се крие и усамотява когато почувства нужда или просто за забавление. И тъй като няма дете, което не обича да се крие, предположих че на него страшно ще му хареса, ако му сложим една индианска палатка (типи) в детската стая. А аз нали си обичам да е сложно и трудно, затова вместо да купя готова се заех с измайсторяването на една такава.


    Направата й се оказа не лека задача, криеща доста подводни камъчета. Основното, което се оказа проблем беше самата конструкция. Тя се състои от 4 дървени греди по 1,80 м, които се снаждат на височина 1,60 м посредством  канап. На тази височина има пробити дупки, за да минава канапа през тях и да държи гредите здраво застопорени.
   Другият важен момент е разкрояването на плата. Ако имате конкретно парче плат, в което трябва да се вместите, както на нас ни се случи, тогава е особено трудно да се напасне кройката. От плата се изрязват 3 еднакви по размер равнобедрени триъгълника с бедра х 1,50 м и основа 85 см. За лицевата част се изрязват 2 триъгълни парчета с размери 1,10 м х 40 см, които ще служат за врата. Улеите, в които се пъхват гредите и горното придържащо парче на лицевата страна са от друг плат, но със същата плътност. Избрах да бъде едноцветен, за да се откроява от десена на основния плат. Нарязва се на 4 ленти с дължина 1,50 м и ширина 8 см (ширината се определя според размера на летвите – тези са дебели 1,5 см). Трябва и да се предвиди малко разстояние за свободното им влизане в улеите. А лицевото парче е трапец с размери: долна основа 35 см, горна основа 10 см и височина 30 см.
Ще се опитам в снимки да илюстрирам някои основни моменти:


Така трябва да изглеждат парчетата от лицевата страна след зашиването.


    Съшиването на парчетата става в следния ред: две съседни страни (триъгълници) се обръщат 1 към друго с лицевата си страна като между тях се слага парчето плат за улеите, прегънато двойно. Всички краища плат трябва да съвпадат. По същия начин се зашива към тях и третата страна, като се спазва поредността – лява страна, гръб, дясна страна.
    За сглобяването на лицевата страна се зашиват двете малки триъгълни парчета към трапеца както се вижда на крайната снимка на готовата палатка. Трябва да се получи едно голямо триъгълно парче с цепка по средата. Това парче се налага върху двете странични части отново с парчета плат за улеи между тях и се зашива по познатата схема. На този етап покривалото е готово. Остава само да се премери дали пасва на желаната височина спрямо гредите и да се подкъси в долния край колкото е необходимо.
    За монтирането е важно да се уцели точното място на отворите и там да се кръстосат гредите, както и да се стегнат хубаво с канап! Това упражнение се наложи да го направя няколко пъти докато уцеля правилната посока и начин на връзване.
    Тъй като този тип палатки нямат дъно сложих за килимче овча кожа и нахвърлях няколко декоративни възглавнички за удобство и уют. А отвън за декорация и осветление сложих светещ гирлянд от памучни цветни топки. Индианската палатка вече е напълно готова.




    В последствие се наложи да вържа с корда четирите греди в долния им край, за да не се разместват една спрямо друга, тъй като малкия разбутва цялата палатка като взлезе да сиграе вътре. Във всеки случей това е най-доброто, което съм изработвала за сина си. Хареса я страшно много и със сигурност ще е новото му любимо място вкъщи. Е и не само на него :)
    С домашната ни котка се конкурират за място вътре.
   Вероятно съм пропуснала някоя дребна подробност, но винаги съм на разположение ако някой реши да се мъчи над нещо подобно и има нужда от помощ  или пък иска да му направя една ;)

   Дано съм ви била полезна в случай, че решите да се захванете с подобно начинание.
   Чао и до скоро.

В последствие внесох малко подобрение към входната врата с бял ширит с помпони.